алфа-амилаза в кръвта и урината - преходно увеличение

Заболявания, при които симптомът е решаващ
В базата данни не са открити такива заболявания.
Заболявания, при които симптомът е определящ
В базата данни не са открити такива заболявания.
Заболявания, при които симптомът е съществен
Заболявания, при които симптомът е несигурен
В базата данни не са открити такива заболявания.
Алфа-амилазата е смилателен ензим, който се отделя от слюнчените жлези и панкреаса в храносмилателния път. В серума на здрави хора може да бъде установена амилазна активност, като около 60% от нея е за сметка на слюнчената, а 40% – на панкреасната алфа-амилаза. Нормално това се дължи на естественото разграждане на клетки в слюнчените жлези и панкреаса с изливане на ензима в извънклетъчната течност. При заболявания на слюнчените жлези и панкреаса, поради нарушения пермеабилитет на клетъчните мембрани и некрозите на клетки, в извънклетъчната течност се изливат в голямо количество амилази и други хидролитични ензими. Поради ниската си молекулна маса амилазната молекула лесно се филтрира през гломерула и се отделя в урината. С това се обяснява много краткият период на полуживот на алфа-амилазата в серума – от 3 до 6 часа. Поради това при изследване на серума могат да бъдат пропуснати краткотрайни покачвания в амилазната активност, като с по-голяма сигурност те могат да бъдат установени чрез изследване на сборна урина.
Реклама