Алфа-амилаза в серума увеличена

Заболявания, при които симптомът е решаващ
В базата данни не са открити такива заболявания.
Заболявания, при които симптомът е определящ
Заболявания, при които симптомът е съществен
Заболявания, при които симптомът е несигурен

Алфа-амилазата е смилателен ензим, който се отделя от слюнчените жлези и панкреаса в храносмилателния път. В серума на здрави хора може да бъде установена амилазна активност, като около 60% от нея е за сметка на слюнчената, а 40% – на панкреасната алфа-амилаза. Нормално това се дължи на естественото разграждане на клетки в слюнчените жлези и панкреаса с изливане на ензима в извънклетъчната течност. При заболявания на слюнчените жлези и панкреаса, поради нарушения пермеабилитет на клетъчните мембрани и некрозите на клетки, в извънклетъчната течност се изливат в голямо количество амилази и други хидролитични ензими. Поради ниската си молекулна маса амилазната молекула лесно се филтрира през гломерула и се отделя в урината. С това се обяснява много краткият период на полуживот на алфа-амилазата в серума – от 3 до 6 часа. Поради това при изследване на серума могат да бъдат пропуснати краткотрайни покачвания в амилазната активност, като с по-голяма сигурност те могат да бъдат установени чрез изследване на сборна урина.

Изследването на алфа-амилазата е от решаващо значение преди всичко в диагностиката на болестите на панкреаса:

  • остър панкреатит (остро възпаление на панкреаса); в тези случаи алфа-амилазата достига най-високи стойности; диагностично значение има изследването на ензима както в серума, така и в урината, защото повишените стойности в урината се задържат по-дълго (повишението в серума се наблюдава от 1 до 3 ден, а в урината – от 2 до 5 ден);
  • хронично-рецидивиращ панкреатит, някои карциноми на панкреаса, травми (вкл. след ендоскопски изследвания);
  • други случаи, при които се наблюдава повишение на алфа-амилазата: болести на слюнчените жлези, като възпаление (паротит), наранявания;
  • заболявания на органи в коремната кухина: перфорирала дуоденална язва, чревен инфаркт, перитонит и др. остри стомашно-чревни заболявания;
  • остра бъбречна недостатъчност, хронична бъбречна недостатъчност;
  • приемане на медикаменти, предизвикващи спазъм на сфинктера на Oddii (напр. морфин) и др. причини.
Реклама